Кой метод за поставяне на зъбни импланти е най-добър, най-подходящ за мен?
1. Метод на покрито имплантиране – зъбите са извадени най-малко два месеца преди да се поставят зъбни импланти. След имплантацията зъбните импланти остават скрити, “погребани” под лигавицата и не се виждат до завършване на остеоинтеграционните процеси между импланти и кост. Покритото имплантиране винаги се извършва с ламбо – срязана и отпрепарирана лигавица. След поставяне на имплантите лигавицата се зашива. Четири месеца по-късно зъбните импланти се разкриват чрез нова оперативна интервенция. Поставят се сулкус формери – абатмънти за оформяне на меките тъкани. Сулкусформерите се свалят след около 10-12 дни. При метода на покрито имплантиране се използват фабрични, стандартни сулкусформери. Лечението може да се финализира:
– с последващо завиване на надстройките / абатмънтите към зъбните импланти. Коронките и мостовете се циментират към абатмънтите в устата на пациента.
– със завиване на комплекса абатмънт – корона. Те се циментират предварително извън устата на пациента.
Циментираните коронки и мостове в устата на пациента имат редица недостатъци.
Съвременният метод за протезиране е коронките и мостовете да са завиващи се.
Предимства:
- Прецизност и сигурност по отношение поставянето на зъбните имплантати – добър визуален контрол.
- Максимална сигурност за настъпване на остеоинтеграционните процеси между зъбни импланти и кост.
Недостатъци:
- Оперативната интервенция е сравнително по-травматична.
- Често се случва след операцията, в следващите дни да има оток, болка и неприятни усещания. Те могат да бъдат предотвратени чрез предварителна премедикация / вземане на лекарства, предписани от денталния лекар/.
- Необходимост от втора, по-малка по обем операция за разкриване на имплантите.
- 2. Метод на открито имплантиране – зъбите са извадени най-малко два месеца преди да се поставят зъбни импланти. Времето е необходимо за оздравяване на меките тъкани. Сулкусформерите / временни елементи, които оформят меките тъкани до тяхното оздравяване/ се поставят веднага след поставяне на имплантите. Те преминават през лигавицата и се виждат още от първия ден. Откритото имплантиране може да бъде два вида:
-Без ламбо – трансгингивално. То е без шевове. С помощта на машинен инструмент се прави малък отвор през лигавицата на челюстта и през него се поставят зъбни импланти в костта. Отгоре се поставя сулкусформер.
-С ламбо – лигавицата се отпрепарира и след поставяне на зъбния имплант се поставя сулкусформер върху импланта. Лигавицата се зашива около сулкусформера.
Предимства:
- При откритото трансгингивално поставяне без ламбо на зъбни импланти е необходима само една лека и щадяща оперативна интервенция. След операцията в следващите дни няма и следа от оток. Няма болка, неприятни усещания – сякаш нищо не се е случило. Не се нарушава храненето на костта.
- При поставянето с ламбо /отпрепариране на лигавицата/ имаме добър визуален контрол върху костта за поставяне на зъбни импланти. Това е по-сигурният метод за правилното поставяне на имплантите. При този метод винаги могат да се направят мекотъканни присадки.
Недостатъци:
- Трансгингивалният метод без ламбо е рисков при недостатъчен обем кост. При него не могат да се прилагат допълнителни техники за увеличаване обема на костта и меките тъкани. При трансгингивалния метод без ламбо със замба се отнемат меки тъкани, които са особено важни за естетиката и продължителната успеваемост при лечението със зъбни импланти.
- При откритото поставянето с ламбо операцията е по-разширена и винаги завършва с поставяне на шевове.
- 3. Метод на имедиатно /непосредствено/ имплантиране – по принцип то е открито имплантиране. Веднага след изваждане на зъбите се поставят зъбни импланти. Може да се поставят временни корони върху зъбните импланти в предните области на устата, докато настъпи остеоинтеграцията на зъбните импланти и оздравяване на меките тъкани. Не се препоръчва поставяне на временни коронки в задните участъци на челюстите. Не се препоръчва поставяне на постоянни коронки веднага след поставянето на зъбните импланти, защото за оформяне на меките тъкани са необходими най-малко 2 месеца.
Предимства:
- Цялостно съкращаване времето на лечение.
- Вие идвате със зъб /зъби/ и веднага си отивате със зъб – временна коронка.
- Не се нарушава храненето на костта. Намаляване на резорбтивните и атрофични процеси в костта /максимално запазен обем/ след поставяне на зъбни импланти.
- Запазване на меките тъкани и оттам естетиката при предни зъби чрез временни коронки.
Недостатъци:
- Риск от неточно 3D позициониране на импланта при недостатъчен опит на имплантолога.
- Често има необходимост от използване на костозаместителни присадки /КЗП/.
4. Върху тези основни методи за поставяне на зъбни импланти могат да се надграждат и допълнителни хирургични техники, които ние използваме ежедневно в нашата практика при липса на достатъчен обем кост и меки тъкани.
Те са:
- Костно-заместителни присадки – костни графтове. Когато обемът на костта е по-малък, се извършва процедура за нейното удебеляване – аугментация на костта. Тя може да е направена предварително или заедно с поставяне на зъбния имплант.
- Мекотъканни присадки. Те се поставят, ако се прецени, че меките тъкани са малко по обем. Мекотъканните присадки за увеличаване на меките тъкани над зъбните импланти могат да се направят едновременно с поставянето на имплантите или във фазата на тяхното разкриване.
- Мануален метод на костна експанзия при открито и покрито имплантиране.
- Пиезо-хирургичен метод на костна експанзия при покрито имплантиране с използване на костно-заместителни присадки.
- Методи на синус лифтинг – латерален и крестален.
- При латералния синус-лифтинг са възможни два варианта – с или без поставяне на зъбни импланти. Кой от двата варианта ще се предпочете зависи дали е възможно да се осигури начална /инициална/ стабилност на зъбните импланти. При възможност от поставяне на зъбни импланти операцията е една. Ако се прецени, че не бива да се поставят зъбни импланти веднага, операциите са две.
- При кресталния синус лифт винаги се поставя зъбен имплант. Кресталният синус лифт може да бъде с или без косто-заместителна присадка. Разновидност на кресталния синус лифт е т.н. хидро-пневматичен синус лифт.
Използването на различни хирургични техники разширява показанията за приложение на зъбните импланти.
Познанието и прилагането на различни методи и техники от имплантолога увеличава възможността Вие да бъдете лекувани качествено с помощта на зъбни импланти.
Фактът, че съществуват много на брой методи и техники за поставяне на зъбни импланти, сам по себе си говори, че няма универсални методи и допълнителни техники, за които да се каже – те са най-добрите.
Преценката каква хирургична методика ще се приложи, какви допълнителни техники ще се използват при хирургичните процедури – операции за поставяне на зъбни импланти е само на денталния лекар, в зависимост от неговите знания, възможности и винаги в полза на пациента.
д-р Асен Маринов – баща
